30 дек. 2022 г., 13:18

Розата 

  Поэзия » Любовная
503 8 19
Помня, че ти ме прегърна и аз
вдигнах ръце от прането.
Даде ми роза. В съседство до нас
цъфнала беше. Сърцето
бясно подскочи от радост, дори
сякаш наум затанцува.
С ласка събудил ме още в зори,
ти и сега ме целуваше.
Пръските пяна от белия смях
бяха съвсем пощурели.
Роза открадната става ли грях?
Изповед тя е за смели. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Все права защищены

Предложения
: ??:??