Dec 30, 2022, 1:18 PM

Розата

  Poetry » Love
645 8 19

Помня, че ти ме прегърна и аз

вдигнах ръце от прането.

Даде ми роза. В съседство до нас

цъфнала беше. Сърцето

 

бясно подскочи от радост, дори

сякаш наум затанцува.

С ласка събудил ме още в зори,

ти и сега ме целуваше.

 

Пръските пяна от белия смях

бяха съвсем пощурели.

Роза открадната става ли грях?

Изповед тя е за смели.

 

Цветето пазя аз още в роман,

който и двамата пишем.

Днес го отворих отново и знам:

жива е розата! Диша!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Зарадва ме присъствието и интереса ти към написаното от мен! Дано и аз съм ти доставила радост с произведенията, които си успял да прочетеш, Георги!
  • Прочетох ти някои неща, да наваксам малко, но тук ще коментирам вече!
    Просто се усеща ароматът на розата... и Любовта!
    Поздравявам те!
  • Никога не е късно, Иржи. Всяка възраст има свои изживявания и поглед към която и да е тема и годините не трябва да ни пречат да пишем. За Евтим Евтимов, който водеше представянето на една от стихосбирките ми, винаги ще говоря и ще си мисля с преклонение, защото беше не само голям Поет, а и Човек!
  • Браво, Мария, такава романтика!...Добре е човек да има такива спомени, идва време когато много топлят...В момента слушам някакво изпълнение на В.Маринов и си мисля като много песни са му написани от Евтим Евтимов и Тончо Русев- и двамата били вече в преклонна възраст, но и сюжетът и музиката са за и с много любов...Та в такъв жанр още не съм се пробвала, пък може и да мога! Ха-ха-ха
  • Наздраве за сбъдването на твоето пророчество, Доче! Дано краят на романа е още много, много далече, въпреки напредването на възрастта и при двама ни! Прегръщам те!💕🥰💋

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...