Dec 30, 2022, 1:18 PM

Розата 

  Poetry » Love
322 8 19

Помня, че ти ме прегърна и аз

вдигнах ръце от прането.

Даде ми роза. В съседство до нас

цъфнала беше. Сърцето

 

бясно подскочи от радост, дори

сякаш наум затанцува.

С ласка събудил ме още в зори,

ти и сега ме целуваше.

 

Пръските пяна от белия смях

бяха съвсем пощурели.

Роза открадната става ли грях?

Изповед тя е за смели.

 

Цветето пазя аз още в роман,

който и двамата пишем.

Днес го отворих отново и знам:

жива е розата! Диша!

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Зарадва ме присъствието и интереса ти към написаното от мен! Дано и аз съм ти доставила радост с произведенията, които си успял да прочетеш, Георги!
  • Прочетох ти някои неща, да наваксам малко, но тук ще коментирам вече!
    Просто се усеща ароматът на розата... и Любовта!
    Поздравявам те!
  • Никога не е късно, Иржи. Всяка възраст има свои изживявания и поглед към която и да е тема и годините не трябва да ни пречат да пишем. За Евтим Евтимов, който водеше представянето на една от стихосбирките ми, винаги ще говоря и ще си мисля с преклонение, защото беше не само голям Поет, а и Човек!
  • Браво, Мария, такава романтика!...Добре е човек да има такива спомени, идва време когато много топлят...В момента слушам някакво изпълнение на В.Маринов и си мисля като много песни са му написани от Евтим Евтимов и Тончо Русев- и двамата били вече в преклонна възраст, но и сюжетът и музиката са за и с много любов...Та в такъв жанр още не съм се пробвала, пък може и да мога! Ха-ха-ха
  • Наздраве за сбъдването на твоето пророчество, Доче! Дано краят на романа е още много, много далече, въпреки напредването на възрастта и при двама ни! Прегръщам те!💕🥰💋
  • Романът с щастливо начало и край...
    (Бил като бялата лястовица.)
    Който започне го пише до край.
    Вдигам за него наздравица!
  • Боби, толкова си мила, благодаря ти! Нека имаш едно празнично посрещане на Новата година, а дните ѝ са изпълнени с радост, обич и вдъхновение! Прегръщам те!💕
  • Рози, любов и живота е песен! Много красиво и съкровено стихотворение, Мари! ❤🌹
    Весело посрещане на НГ и много здраве и вдъхновение през 2023! 😊🍷
  • С дъх на ухаеща роза са и вашите коментари, приятели! Истински ме зарадвахте с думите си и с това, че съпреживявате вълненията ми като мои близки хора! Благодаря ви: Младене, Павлина, Иван, Стойчо и Светличка!💖 Нека новата 2023 година подари много рози на сърцето ви!🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹
  • Рози - признание чакай в зори,
    грях е да вехнат за обич сами. ⚘⚘⚘⚘⚘
  • Браво!
  • Съкровен стих! Браво, Мария! Поздравления!
  • И тук!... ❤ Благодаря, Мария! Пиши! Дишай! Не спирай!...
  • Прекрасно е Мария!
    Розата е символ на висше внимание и любов.

    Нека Новата година ти носи здраве и сбъдване на съкровените желания!
  • Истината е, че беше роза, а цял букет от крадени рози... Чиста истина е и това, че както перях, наведена над легена, две мъжки ръце ме сграбчиха през кръста и ме обърнаха към моя любим. От пяната, която се стичаше, не виждах цвета на розите, но този на обичта се е запечатал в съзнанието ми. Затова посветих на това прекрасно и незабравимо изживяване това стихотворение. То се превърна в романа, между чиито страници стои хербаризирана розата, за която пиша.
    Благодаря ти, че си тук, миличка Скити!(С🌹)
  • Тази роза, не знам дали я пазиш, но се е запечатала в сърцето ти и продължава да ухае на любов и мили спомени!
    Много е хубаво и истинско, Мари!💖
  • Вики, Валери, благодаря ви, че отделихте време да прочетете и коментирате това стихотворение, към което имам личен сантимент! Бъдете щастливи и обичани през новата година, приятели!🥰
  • Докато има любов, ще диша. Чудесно, Мария!
  • Прекрасен хербарий за Голямата Любов!
Random works
: ??:??