30.12.2022 г., 13:18 ч.
Розата
Помня, че ти ме прегърна и аз
вдигнах ръце от прането.
Даде ми роза. В съседство до нас
цъфнала беше. Сърцето
бясно подскочи от радост, дори
сякаш наум затанцува.
С ласка събудил ме още в зори,
ти и сега ме целуваше.
Пръските пяна от белия смях
бяха съвсем пощурели.
Роза открадната става ли грях?
Изповед тя е за смели.
Цветето пазя аз още в роман,
който и двамата пишем.
Днес го отворих отново и знам:
жива е розата! Диша!
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Зарадва ме присъствието и интереса ти към написаното от мен! Дано и аз съм ти доставила радост с произведенията, които си успял да прочетеш, Георги!
-
Прочетох ти някои неща, да наваксам малко, но тук ще коментирам вече!
Просто се усеща ароматът на розата... и Любовта!
Поздравявам те! -
Никога не е късно, Иржи. Всяка възраст има свои изживявания и поглед към която и да е тема и годините не трябва да ни пречат да пишем. За Евтим Евтимов, който водеше представянето на една от стихосбирките ми, винаги ще говоря и ще си мисля с преклонение, защото беше не само голям Поет, а и Човек!
-
Браво, Мария, такава романтика!...Добре е човек да има такива спомени, идва време когато много топлят...В момента слушам някакво изпълнение на В.Маринов и си мисля като много песни са му написани от Евтим Евтимов и Тончо Русев- и двамата били вече в преклонна възраст, но и сюжетът и музиката са за и с много любов...Та в такъв жанр още не съм се пробвала, пък може и да мога! Ха-ха-ха
-
Наздраве за сбъдването на твоето пророчество, Доче! Дано краят на романа е още много, много далече, въпреки напредването на възрастта и при двама ни! Прегръщам те!💕🥰💋
-
Романът с щастливо начало и край...
(Бил като бялата лястовица.)
Който започне го пише до край.
Вдигам за него наздравица! -
Боби, толкова си мила, благодаря ти! Нека имаш едно празнично посрещане на Новата година, а дните ѝ са изпълнени с радост, обич и вдъхновение! Прегръщам те!💕
-
Рози, любов и живота е песен! Много красиво и съкровено стихотворение, Мари! ❤🌹
Весело посрещане на НГ и много здраве и вдъхновение през 2023! 😊🍷 -
С дъх на ухаеща роза са и вашите коментари, приятели! Истински ме зарадвахте с думите си и с това, че съпреживявате вълненията ми като мои близки хора! Благодаря ви: Младене, Павлина, Иван, Стойчо и Светличка!💖 Нека новата 2023 година подари много рози на сърцето ви!🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹
-
Рози - признание чакай в зори,
грях е да вехнат за обич сами. ⚘⚘⚘⚘⚘ -
Браво!
-
Съкровен стих! Браво, Мария! Поздравления!
-
И тук!... ❤ Благодаря, Мария! Пиши! Дишай! Не спирай!...
-
Прекрасно е Мария!
Розата е символ на висше внимание и любов.
Нека Новата година ти носи здраве и сбъдване на съкровените желания! -
Истината е, че беше роза, а цял букет от крадени рози... Чиста истина е и това, че както перях, наведена над легена, две мъжки ръце ме сграбчиха през кръста и ме обърнаха към моя любим. От пяната, която се стичаше, не виждах цвета на розите, но този на обичта се е запечатал в съзнанието ми. Затова посветих на това прекрасно и незабравимо изживяване това стихотворение. То се превърна в романа, между чиито страници стои хербаризирана розата, за която пиша.
Благодаря ти, че си тук, миличка Скити!(С🌹) -
Тази роза, не знам дали я пазиш, но се е запечатала в сърцето ти и продължава да ухае на любов и мили спомени!
Много е хубаво и истинско, Мари!💖 -
Вики, Валери, благодаря ви, че отделихте време да прочетете и коментирате това стихотворение, към което имам личен сантимент! Бъдете щастливи и обичани през новата година, приятели!🥰
-
Докато има любов, ще диша. Чудесно, Мария!
-
Прекрасен хербарий за Голямата Любов!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
