Розите плачат в зори
Шепотът на вятъра докосна
обвитите от бурени стъбла,
поседна до красивите магьосници,
край малка шарена гора.
Разказа им за болки в гласовете,
по него носещи се тихо,
и как със братята си - ветровете,
пилеят хиляди молитви.
А розите заслушани мълчаха,
потръпваха при всеки усет остър,
историите вятърни дочуха,
до тях и тишината плаче боса.
По пладне те преливаха от цвят,
а вечерта се свиваха потайни
и никога не казваха на този свят,
че знаят много тъжни тайни.
И никой никога сълзите не видя,
стопяваха се те преди разсъмване,
във рози болка никой не откри,
а те плачеха ли, плачеха... в зори...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Зафиров Все права защищены
