Розови столични приказки

22 окт. 2023 г., 23:21

Поэзия

273 0 2

На „Обеля“ един травестит ми се скара, че нямам цигара.

Аз, втрещен от ужасния вид, запечатах ленивата Клара

в чекмеджето на смелия ум, уморен по земи да пътува,

да се люшка на тихия трюм, в океани дълбоки да плува.

Вън небето танцуваше валс с непознати, които видя ги

сред брутално родения хаос на кръстосани в залеза шпаги.

Близо мина самотно момче, покорено безкрай от сълзата,

полетяла към женско кафе. Травеститът кръстоса краката.

Апокрифно животът мълчи. Илюзорните мисли минават.

През софийската спирка фучи и земята с жестокост ранява

нереално човешко тегло – травестити, ядосани люде,

натрошено от някой добро, наркомани и хиляди луди.

Не вечерях. Почувствах се зле! Вечерта ми заспа неохотно.

Сутринта си направих кафе – изморено от мъки животно.

Не творя за любов на иврѝт. Любовта ни захвърлена лае

на „Обеля“ с един травестит и с трамвая, потънал в безкрая.