ручейно
... звънчета от ручея на парнар
Ако намериш подходящо време
или пролука във вселената,
където съумяваш да си себе си.
В сърцевината на
сърцето си,
ако внезапно като дъх на струна,
погалена с перце от птица,
дочуеш звън от песента на ручей,
двата трепета да се преливат -
вселенски звук без глас и име,
затворени във нечия конкретика,
в рамките на някакво събитие,
в пространства и познати измерения,
не си измисляй, че сънуваш,
или че е намеса на съдбата.
Ако намериш сили да си буден,
ще чуеш - ручей е душата ми.
И там водата винаги е жива.
Ако те срещна пак, ако усетя
трепета ти в моя да прелива
съвсем, съвсем в сърцевината
на някоя събудена вселена,
ако усетя
истинския теб отново,
ще чуя ручейче да пее...
Мълчиш вселенски.
Като отговор...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бистра Малинова Все права защищены
