Русалка
Казвах ти, казвах ти, Малка сирено!
Защо не послуша? Не трябва!
Любовта е за хората, не е за тебе.
Как на човешка любов да се радваш?
Той не знае гласа на сирените,
нито колко сълзи си изпяла...
За тебе остава животът на немите
със цялата болка! Със цялата!
Не си му нужна. Той е господар
на думите - с тях бисери плете.
Не му е нужен скромния ти дар
от две въздишки, спомен... и сърце...
Забрави ли? Нали ти казвах тайната,
че принцовете любят със принцеси
и би било ужасно крайно
да продадеш очите и нозете си.
Да те боли сега! Че то се плаща
за всяка (и най- чистата) наивност.
Сега ще те боли на всяка крачка,
когато си потърсила взаимност.
А твоят принц... ще хваща бисери -
ще ги лови из океаните зелени...
и ти... недей живя във приказки!
... Но няма ли ги - свършват и сирените...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Цветкова Все права защищены
