Русото Момиче
Русото момиче
Сянката поваля ме внезапно,
Нещо сякаш става с мен.
Нещо сякаш безвъзвратно
С мен се случва този ден.
Поглед замечтан в далечината,
Но и поглед ясно устремен.
Само следвах светлината,
За да видя, че тя гледа мен.
Искра запалена в очите.
Огън, бушуващ с печал.
Сякаш привличах искрите
И разбулвах ледения и воал.
На усмивката отвърнах с усмивка.
На погледа отговорих с чар.
Очите, на които ми се иска
Да бъда вечен господар.
Сякаш в тихата закачка се унесох.
Сякаш забравил бях къде и как.
И вътре в себе си го произнесох:
"Да очаквам ли от нея знак ?"
И доволен от приятната ни среща,
Оставих погледа и да наднича.
Оставяйки следа гореща
В очите на русото момиче.
Сянката поваля ме внезапно,
Нещо сякаш става с мен.
Нещо сякаш безвъзвратно
С мен се случва този ден.
Поглед замечтан в далечината,
Но и поглед ясно устремен.
Само следвах светлината,
За да видя, че тя гледа мен.
Искра запалена в очите.
Огън, бушуващ с печал.
Сякаш привличах искрите
И разбулвах ледения и воал.
На усмивката отвърнах с усмивка.
На погледа отговорих с чар.
Очите, на които ми се иска
Да бъда вечен господар.
Сякаш в тихата закачка се унесох.
Сякаш забравил бях къде и как.
И вътре в себе си го произнесох:
"Да очаквам ли от нея знак ?"
И доволен от приятната ни среща,
Оставих погледа и да наднича.
Оставяйки следа гореща
В очите на русото момиче.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Андонов Все права защищены
Хубаво
