Kristo (Христо Андонов)
390 76
19.10.2006 г., 23:05 ч.

Русото Момиче 

  Поезия
862 0 7
Русото момиче

Сянката поваля ме внезапно,
Нещо сякаш става с мен.
Нещо сякаш безвъзвратно
С мен се случва този ден.

Поглед замечтан в далечината,
Но и поглед ясно устремен.
Само следвах светлината,
За да видя, че тя гледа мен.

Искра запалена в очите.
Огън, бушуващ с печал.
Сякаш привличах искрите
И разбулвах ледения и воал.

На усмивката отвърнах с усмивка.
На погледа отговорих с чар.
Очите, на които ми се иска
Да бъда вечен господар.

Сякаш в тихата закачка се унесох.
Сякаш забравил бях къде и как.
И вътре в себе си го произнесох:
"Да очаквам ли от нея знак ?"

И доволен от приятната ни среща,
Оставих погледа и да наднича.
Оставяйки следа гореща
В очите на русото момиче.

© Христо Андонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??