6 нояб. 2010 г., 19:13

Ръце

682 0 0

Ръцете ми не слагат отпечатъци,
а толкова се молеха по теб
следите си да скрият. Да разплакват
очите ти, щом мислиш си за мен.
Ръцете ми не изтръгват сърца,
а толкова дълбаеха във твоето
да го изтръгнат. За да знам,
че нямаш място за други пориви.
Ръцете ми... попиха всички миризми
от кожата ти, пръстите. И впиха нокти
за спомен допир да си вземат, не за да боли.
Помни ги. Иначе ще са сиротни.

06.11.2010г.
гр. Сан Фернандо



Please, explain to me how am I supposed to breathe without you...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...