Ръцете на жена
Ръцете на жена,
парещи от нежност
и крехка доброта,
самите те - човечност,
сърдечен зов и ласка,
топлина и грижа,
грешен, да ги целуна
не посмях.
В сърцето си ги вграждам -
да останат там незнайни,
тези две ръце - огнище
и от мрамор ги извайвам
за надгробния си камък -
вечно да съм с тях!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
