28 авг. 2013 г., 12:12  

Ръцете на жена

2.6K 1 17

 

               

 

 

          Ръцете на жена,

                        парещи от нежност

          и крехка доброта,

                    самите те - човечност,

          сърдечен зов и ласка,

                             топлина и грижа,

          грешен, да ги целуна

                                         не посмях. 

         

          В сърцето си ги вграждам -

          да останат там незнайни,

          тези две ръце - огнище

          и от мрамор ги извайвам

          за надгробния си камък -

                          вечно да съм с тях!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления! Успех
  • Прекрасно е. Силно...разрязващо душата
  • Много красиво!!!
  • тези две ръце - огнище
    и от мрамор ги извайвам...
    Разкошно е!
  • Скъпи мои приятели, Манипулирам, Ахмед, Краси, Ивон, Септември, Дани, Анастасия, Виолета, Ели, Никица, Веселка, Плами, Светла, Елица, Анна, Росица, Магдалена, Дарина, Санвали, Силвия, Ирина, Поетът, Алекс. БЛАГОДАРЯ ВИ сърдечно за коментарите и оценките на моите съкровенни чувства! Поддържате ме жив! Прегръщам ви с цялата си топлина!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...