24 мар. 2011 г., 13:51

Ръждива любов 

  Поэзия » Философская
852 0 15

Ръждива любов

 

                                                     „Сбогом, моя любов‚
                                                     чуй ме викам след теб‚
                                                     сбогом, моя любов,
                                                     аз не плача.”

 

Сбогом, моя ръждива любов...

Окован в невъзможното лято,

съм орисан с тръпчив благослов:

всеки мой стих хрипти недопято.

 

Сбогом, моя ръждива любов...

Пролетта не дойде, пак е зима.

Вик в сърцето присви мишелов,

наедно скътал обич с обида.

 

Сбогом, моя ръждива любов...

Разпознах днес най-скъпия винт –

диамантът, скрит в скален покров,

сриващ скелета на лабиринта.

 

© Плами Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??