24.03.2011 г., 13:51

Ръждива любов

Поезия » Философска

991 0 15

Ръждива любов

                                                    „Сбогом, моя любов‚
                                                     чуй ме викам след теб‚
                                                     сбогом, моя любов,
                                                     аз не плача.”

Сбогом, моя ръждива любов...

Окован в невъзможното лято,

съм орисан с тръпчив благослов:

всеки мой стих хрипти недопято.

Сбогом, моя ръждива любов...

Пролетта не дойде, пак е зима.

Вик в сърцето присви мишелов,

наедно скътал обич с обида.

Сбогом, моя ръждива любов...

Разпознах днес най-скъпия винт –

диамантът, скрит в скален покров,

сриващ скелета на лабиринта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

AmazonkA (Марина Петрова)

Много добре написано

2011-04-14T09:14:43+03:00
Вирго99 (Ася Толедо)

Много красив стих!И тъжен...Прегръдка от мен,Плами с много обич!

2011-04-11T11:33:41+03:00
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

Тъжен стих, ала красив...
Моите комплименти!

2011-03-28T15:58:04+03:00
Traum (Цвети Йорданова)

"Вик в сърцето присви мишелов,
наедно скътал обич с обида."
Брилянтен стих!

2011-03-25T00:57:09+02:00
странница (Сеси)

Тъжен, но много хубав стих!

2011-03-24T22:30:34+02:00