Ръждива любов
Ръждива любов
„Сбогом, моя любов‚
чуй ме викам след теб‚
сбогом, моя любов,
аз не плача.”
Сбогом, моя ръждива любов...
Окован в невъзможното лято,
съм орисан с тръпчив благослов:
всеки мой стих хрипти недопято.
Сбогом, моя ръждива любов...
Пролетта не дойде, пак е зима.
Вик в сърцето присви мишелов,
наедно скътал обич с обида.
Сбогом, моя ръждива любов...
Разпознах днес най-скъпия винт –
диамантът, скрит в скален покров,
сриващ скелета на лабиринта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
