Ръка за ръка
Аз и ти, две деца в дъжда,
две видения нежни и девствени,
с преплетени пръсти, с туптящи сърца,
наблюдавахме изпадалите, есенни кестени.
Незнайно защо се чувствах виновно,
може би дъжда свързвах с плач,
някъде, някого някой гледаше любовно,
а аз бях най-щастливият човек в нощния здрач.
Ти погледна в очите ми нежно,
прокара ръка през кръста ми пак,
усмихна ми се мъничко грешно,
а сърцето ми забави пулса си, как?!
Как възможно бе да бъдеш толкова перфектен?!
Сякаш неусетно и стремглаво влюбвах се в теб,
а ти целуна ме бавно, омайващо дискретен,
Боже, как обичах целувките, давах всичко за теб!
И все така щастливи,
наблюдавахме изпадалите есенни кестени,
с преплетени пръсти, с туптящи сърца,
две видения нежни и девствени,
аз и ти, две деца в дъжда.
© Ралица Георгиева Все права защищены