11.10.2011 г., 23:05

Ръка за ръка

1.1K 0 0

Ръка за ръка

 

Аз и ти, две деца в дъжда,

две видения нежни и девствени,

с преплетени пръсти, с туптящи сърца,

наблюдавахме изпадалите, есенни кестени.

 

 

Незнайно защо се чувствах виновно,

може би дъжда свързвах с плач,

някъде, някого някой гледаше любовно,

а аз бях най-щастливият човек в нощния здрач.

 

 

Ти погледна в очите ми нежно,

прокара ръка през кръста ми пак,

усмихна ми се мъничко грешно,

а сърцето ми забави пулса си, как?!

 

 

Как възможно бе да бъдеш толкова перфектен?!

Сякаш неусетно и стремглаво влюбвах се в теб,

а ти целуна ме бавно, омайващо дискретен,

Боже, как обичах целувките, давах всичко за теб!

 

 

И все така щастливи,

наблюдавахме изпадалите есенни кестени,

с преплетени пръсти, с туптящи сърца,

две видения нежни и девствени,

аз и ти, две деца в дъжда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...