Ръка за ръка

Аз и ти, две деца в дъжда,

две видения нежни и девствени,

с преплетени пръсти, с туптящи сърца,

наблюдавахме изпадалите, есенни кестени.

Незнайно защо се чувствах виновно,

може би дъжда свързвах с плач,

някъде, някого някой гледаше любовно,

а аз бях най-щастливият човек в нощния здрач.

Ти погледна в очите ми нежно,

прокара ръка през кръста ми пак,

усмихна ми се мъничко грешно,

а сърцето ми забави пулса си, как?!

Как възможно бе да бъдеш толкова перфектен?!

Сякаш неусетно и стремглаво влюбвах се в теб,

а ти целуна ме бавно, омайващо дискретен,

Боже, как обичах целувките, давах всичко за теб!

И все така щастливи,

наблюдавахме изпадалите есенни кестени,

с преплетени пръсти, с туптящи сърца,

две видения нежни и девствени,

аз и ти, две деца в дъжда.