Ръстът на мама
А на вратата някой чука
и буди дрямката поредна.
И гости ли ми идват тука
в нощта в минутата последна?
И стъпвам сънен аз на прага,
и виждам гледката позната:
стои на прага майка – драга,
обвита цялата в позлата.
Расте пред погледа ми мама
и стига чак до небесата.
И заедно със нея – двама,
немеем тук пред чудесата.
Ще стигна ли на ръст кат нея
и нейната душа голяма?
За мен тя беше горска фея
и по-добра от нея няма...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
