koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
Jun 30, 2017, 11:35 AM

Ръстът на мама 

  Poetry » Other
263 0 5

А на вратата някой чука

и буди дрямката поредна.

И гости ли ми идват тука

в нощта в минутата последна?

 

И стъпвам сънен аз на прага,

и виждам гледката позната:

стои на прага майка – драга,

обвита цялата в позлата.

 

Расте пред погледа ми мама

и стига чак до небесата.

И заедно със нея – двама,

немеем тук пред чудесата.

 

Ще стигна ли на ръст кат нея

и нейната душа голяма?

За мен тя беше горска фея

и по-добра от нея няма...

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??