А на вратата някой чука
и буди дрямката поредна.
И гости ли ми идват тука
в нощта в минутата последна?
И стъпвам сънен аз на прага,
и виждам гледката позната:
стои на прага майка – драга,
обвита цялата в позлата.
Расте пред погледа ми мама
и стига чак до небесата.
И заедно със нея – двама,
немеем тук пред чудесата.
Ще стигна ли на ръст кат нея
и нейната душа голяма?
За мен тя беше горска фея
и по-добра от нея няма...
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
