А на вратата някой чука
и буди дрямката поредна.
И гости ли ми идват тука
в нощта в минутата последна?
И стъпвам сънен аз на прага,
и виждам гледката позната:
стои на прага майка – драга,
обвита цялата в позлата.
Расте пред погледа ми мама
и стига чак до небесата.
И заедно със нея – двама,
немеем тук пред чудесата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация