3 мая 2025 г., 19:20

С 200 километра в час

273 3 1

С 200 КИЛОМЕТРА В ЧАС 

 

... по острия завой към старостта 
засилих си жигулито на двеста – 
и – ето, че пред мен се очерта 
невидима за никого фиеста! 

 

Дори ми завидя Хемингуей! – 
щом се вторачи в моите тефтери.
И Маркес тихо каза ми: – Здравей!
Везувий си! – и никакъв Валерий.

 

И Достоевски, Гогол и Толстой 
признаха ме за Нобел и за Букър.
Сред толкова поети, Боже мой,
нима и аз тотално съм изкукал?

 

Мен тия дни и Фейсбук ме призна.
Отказа се дори да ме блокира.
Какво му плащаш? Никаква цена! – 
едно на Седма пейка кенче бира.

 

И – моля ви? Не ме мислете мен. 
Не съм сред подходящите особи.
Старик, нахълтал в светлия ви ден
със двеста километра в час за Обич. 

 

3 май 2025 г. 
гр. Варна, 12, 40 ч.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...