С 200 КИЛОМЕТРА В ЧАС
... по острия завой към старостта
засилих си жигулито на двеста –
и – ето, че пред мен се очерта
невидима за никого фиеста!
Дори ми завидя Хемингуей! –
щом се вторачи в моите тефтери.
И Маркес тихо каза ми: – Здравей!
Везувий си! – и никакъв Валерий.
И Достоевски, Гогол и Толстой
признаха ме за Нобел и за Букър.
Сред толкова поети, Боже мой, ...