3.05.2025 г., 19:20

С 200 километра в час

274 3 1

С 200 КИЛОМЕТРА В ЧАС 

 

... по острия завой към старостта 
засилих си жигулито на двеста – 
и – ето, че пред мен се очерта 
невидима за никого фиеста! 

 

Дори ми завидя Хемингуей! – 
щом се вторачи в моите тефтери.
И Маркес тихо каза ми: – Здравей!
Везувий си! – и никакъв Валерий.

 

И Достоевски, Гогол и Толстой 
признаха ме за Нобел и за Букър.
Сред толкова поети, Боже мой,
нима и аз тотално съм изкукал?

 

Мен тия дни и Фейсбук ме призна.
Отказа се дори да ме блокира.
Какво му плащаш? Никаква цена! – 
едно на Седма пейка кенче бира.

 

И – моля ви? Не ме мислете мен. 
Не съм сред подходящите особи.
Старик, нахълтал в светлия ви ден
със двеста километра в час за Обич. 

 

3 май 2025 г. 
гр. Варна, 12, 40 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...