3.05.2025 г., 19:20

С 200 километра в час

269 3 1

С 200 КИЛОМЕТРА В ЧАС 

 

... по острия завой към старостта 
засилих си жигулито на двеста – 
и – ето, че пред мен се очерта 
невидима за никого фиеста! 

 

Дори ми завидя Хемингуей! – 
щом се вторачи в моите тефтери.
И Маркес тихо каза ми: – Здравей!
Везувий си! – и никакъв Валерий.

 

И Достоевски, Гогол и Толстой 
признаха ме за Нобел и за Букър.
Сред толкова поети, Боже мой,
нима и аз тотално съм изкукал?

 

Мен тия дни и Фейсбук ме призна.
Отказа се дори да ме блокира.
Какво му плащаш? Никаква цена! – 
едно на Седма пейка кенче бира.

 

И – моля ви? Не ме мислете мен. 
Не съм сред подходящите особи.
Старик, нахълтал в светлия ви ден
със двеста километра в час за Обич. 

 

3 май 2025 г. 
гр. Варна, 12, 40 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...