Рая (Рая Любенова)
15 13
29 нояб. 2006 г., 01:42

С 

  Поэзия
752 0 9
Смъртта споходи смелата ми съвест
и сълзи сребърни съдбата в мен стаи.
Със слънцето сбогувах се и слоест
спомен - същ съдник, в сърцето ми се скри.

Самотен сън се съжали над мене
и моя стая съгради от скреж.
А сивотата сякаш само стене
и страдайки сънува светла свещ.

А съскащия страх се съживява,
събира свитата си мене да срази
и старите ми светове споява,
сигурността ми скри и ме стопи...

© Рая Любенова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??