Рая (Рая Любенова) Рая (Рая Любенова)
15
Nov 29, 2006, 1:42 AM

С

  Poetry
961 0 9
Смъртта споходи смелата ми съвест
и сълзи сребърни съдбата в мен стаи.
Със слънцето сбогувах се и слоест
спомен - същ съдник, в сърцето ми се скри.

Самотен сън се съжали над мене
и моя стая съгради от скреж.
А сивотата сякаш само стене
и страдайки сънува светла свещ.

А съскащия страх се съживява,
събира свитата си мене да срази
и старите ми светове споява,
сигурността ми скри и ме стопи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рая Любенова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0