2 мая 2018 г., 19:33  

Самоанализ

1.4K 1 2

Такъв ли съм, какъвто се съзирам

в пречупеното зеркало отсреща?

И като гледам – Кой Кого презира –

дали Аз Него, Той ли Мене с погледа горещи?

 

А като се замисля – Що се случи?

Нали до вчера Халби с Пиво заедно деляхме?

Какво не стана? Що не се получи?

И някъде излъгани ли бяхме?

 

И кой от двама ни към тебе е по-страстен,

и първи би извадил шпага,

та да заколи своя брат нещастен,

та да остане сам със свойта драга?

 

Едно е ясното – и Двамата тъгуваме,

и Аз и Той ако те видим – ще сме в плен!

Единият изцяло ще ликува,

 а Вторият – ще млъкне поразен!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Момчил Манов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...