2.05.2018 г., 19:33  

Самоанализ

1.5K 1 2

Такъв ли съм, какъвто се съзирам

в пречупеното зеркало отсреща?

И като гледам – Кой Кого презира –

дали Аз Него, Той ли Мене с погледа горещи?

 

А като се замисля – Що се случи?

Нали до вчера Халби с Пиво заедно деляхме?

Какво не стана? Що не се получи?

И някъде излъгани ли бяхме?

 

И кой от двама ни към тебе е по-страстен,

и първи би извадил шпага,

та да заколи своя брат нещастен,

та да остане сам със свойта драга?

 

Едно е ясното – и Двамата тъгуваме,

и Аз и Той ако те видим – ще сме в плен!

Единият изцяло ще ликува,

 а Вторият – ще млъкне поразен!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момчил Манов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...