23 нояб. 2011 г., 14:43

С бодил в петата 

  Поэзия
1533 0 19

С бодил в петата на любимия –
и от безпътната трева
сега куцукаме към зимата,

нарамили безброй лета –
че то не бяха луди бùлета,

че то не беше жар и пек,

и кацнали на рамо пилета,
и все един такъв късмет!

И ето, куца днес любимият –

съвсем буквално, при това.

Подпирам го на път към зимата,

че спускането от върха

прилича на безславно връщане

след отшумяващ панаир –

крепим се уж, а се прегръщаме –

оттук дере, оттам – баир.

Кърви петата на любимия –

таз ахилесова пета! –

пословичната права линия

не е в безпътната трева.

Сега ще му превържа раните –

да ме запомни той с добро,

че есен се заглеждат враните

на сляп в едничкото око...

© Галена Воротинцева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??