Nov 23, 2011, 2:43 PM

С бодил в петата 

  Poetry
1211 0 19

С бодил в петата на любимия –
и от безпътната трева
сега куцукаме към зимата,

нарамили безброй лета –
че то не бяха луди бùлета,

че то не беше жар и пек,

и кацнали на рамо пилета,
и все един такъв късмет!

И ето, куца днес любимият –

съвсем буквално, при това.

Подпирам го на път към зимата,

че спускането от върха

прилича на безславно връщане

след отшумяващ панаир –

крепим се уж, а се прегръщаме –

оттук дере, оттам – баир.

Кърви петата на любимия –

таз ахилесова пета! –

пословичната права линия

не е в безпътната трева.

Сега ще му превържа раните –

да ме запомни той с добро,

че есен се заглеждат враните

на сляп в едничкото око...

© Галена Воротинцева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??