С бодил в петата
С бодил в петата на любимия –
и от безпътната трева
сега куцукаме към зимата,
нарамили безброй лета –
че то не бяха луди бùлета,
че то не беше жар и пек,
и кацнали на рамо пилета,
и все един такъв късмет!
И ето, куца днес любимият –
съвсем буквално, при това.
Подпирам го на път към зимата,
че спускането от върха
прилича на безславно връщане
след отшумяващ панаир –
крепим се уж, а се прегръщаме –
оттук дере, оттам – баир.
Кърви петата на любимия –
таз ахилесова пета! –
пословичната права линия
не е в безпътната трева.
Сега ще му превържа раните –
да ме запомни той с добро,
че есен се заглеждат враните
на сляп в едничкото око...
© Галена Воротинцева All rights reserved.
