С Бога
629
1
0
На брег постлан със злато,
а над мене ято птици,
устремено към уюта.
Душата ми и тя да фръкне бляни.
Гласа ми се издига по следи им
и заглъхва.
Мълчаливо бродих по землянки,
мълчаливо ден по ден живота ме напуща.
Кутрешка смъртта ми ви се струва,
но за мене тя е най-достойна.
За инаква не бих посмяла и да моля.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вярващата Все права защищены
