С Бога

На брег постлан със злато,

а над мене ято птици,

устремено към уюта.

Душата ми и тя да фръкне бляни.

Гласа ми се издига по следи им

и заглъхва.

Мълчаливо бродих по землянки,

мълчаливо ден по ден живота ме напуща. 

Кутрешка смъртта ми ви се струва,

но за мене тя е най-достойна.

За инаква не бих посмяла и да моля.