С Бога

15.10.2016 г., 10:52 ч. 2020-12-27T23:08:53+02:00

Поезия » Свободен стих, Друга

365 1 0

На брег постлан със злато,

а над мене ято птици,

устремено към уюта.

Душата ми и тя да фръкне бляни.

Гласа ми се издига по следи им

и заглъхва.

Мълчаливо бродих по землянки,

мълчаливо ден по ден живота ме напуща.

Кутрешка смъртта ми ви се струва,

но за мене тя е най-достойна.

За инаква не бих посмяла и да моля.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.