С Ботев в сърцето

Ще разпръсна думи за младостта на слънцето

през светлото на недостъпни сънища.

Ще посея светлина под стъпки на войвода

и където е блестял пламъкът на героичното.

Това, което ти отнема дъха и снема високото,

от брега на Дунава към връх Околчица,

от острото на сабята до прочетеното на земята,

от борбата на духа до силата на избраното,

сред бурите на вчерашен и днешен ден,

обетът вплита казано за дело, бран и сеч

и в пастта на време гибелно, вихър и жлъч

понася челата на всички към кът свободен.

С неотнетото към обещаното и вреченото

се уричаме до последен камък на брега.

Мария Славова