28 янв. 2009 г., 22:49

С цигара в ръка

1.1K 0 1

Седя сега сама с цигара в ръка...

Ти си далече - няма с кой да я споделя.

Но знам, че не си изгубена мечта

и в сърцата ни гори, по-силно, дори любовната искра.

Дръпвам силно тютюна тежък

изгаря ме отвътре споменът жежък.

Споменът за теб и как се влюбих безумно -

в света ми няма вече ред...

Споменът за теб и как не мисля разумно -

отказвам сама да продължа напред...

 

Вдишвам сега цигарения дим...

Напомня ми за нашите луди нощи

и как се будех сутрин до теб без грим.

Отпивам глътка черно кафе.

Скъпи спомени валят в моето сърце.

Копнея да видя отново твоето лице

и да ме гледаш с очите си - меко кадифе.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефани Дончева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • на втората цигара с кафето се отказах...

    не дочетох, съжалявам!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....