28 янв. 2009 г., 22:49

С цигара в ръка

1.1K 0 1

Седя сега сама с цигара в ръка...

Ти си далече - няма с кой да я споделя.

Но знам, че не си изгубена мечта

и в сърцата ни гори, по-силно, дори любовната искра.

Дръпвам силно тютюна тежък

изгаря ме отвътре споменът жежък.

Споменът за теб и как се влюбих безумно -

в света ми няма вече ред...

Споменът за теб и как не мисля разумно -

отказвам сама да продължа напред...

 

Вдишвам сега цигарения дим...

Напомня ми за нашите луди нощи

и как се будех сутрин до теб без грим.

Отпивам глътка черно кафе.

Скъпи спомени валят в моето сърце.

Копнея да видя отново твоето лице

и да ме гледаш с очите си - меко кадифе.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефани Дончева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • на втората цигара с кафето се отказах...

    не дочетох, съжалявам!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...