Jan 28, 2009, 10:49 PM

С цигара в ръка

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Седя сега сама с цигара в ръка...

Ти си далече - няма с кой да я споделя.

Но знам, че не си изгубена мечта

и в сърцата ни гори, по-силно, дори любовната искра.

Дръпвам силно тютюна тежък

изгаря ме отвътре споменът жежък.

Споменът за теб и как се влюбих безумно -

в света ми няма вече ред...

Споменът за теб и как не мисля разумно -

отказвам сама да продължа напред...

 

Вдишвам сега цигарения дим...

Напомня ми за нашите луди нощи

и как се будех сутрин до теб без грим.

Отпивам глътка черно кафе.

Скъпи спомени валят в моето сърце.

Копнея да видя отново твоето лице

и да ме гледаш с очите си - меко кадифе.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани Дончева All rights reserved.

Comments

Comments

  • на втората цигара с кафето се отказах...

    не дочетох, съжалявам!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...