Седя сега сама с цигара в ръка...

Ти си далече - няма с кой да я споделя.

Но знам, че не си изгубена мечта

и в сърцата ни гори, по-силно, дори любовната искра.

Дръпвам силно тютюна тежък

изгаря ме отвътре споменът жежък.

Споменът за теб и как се влюбих безумно -

в света ми няма вече ред...

Споменът за теб и как не мисля разумно -

отказвам сама да продължа напред...

Вдишвам сега цигарения дим...

Напомня ми за нашите луди нощи

и как се будех сутрин до теб без грим.

Отпивам глътка черно кафе.

Скъпи спомени валят в моето сърце.

Копнея да видя отново твоето лице

и да ме гледаш с очите си - меко кадифе.