donchevav (Венета)
82 557
17 окт. 2014 г., 21:23

С цветовете на дъгата рисувам нощта... 

  Поэзия » Любовная
483 0 4

С цветовете на дъгата

рисувам нощта…





Синьото,

дето люлееше дните ми,

тръгна да търси нови метличини.

Аз не ревнувам, не съм любопитна,

не питам защо - но го обичах.



Бялото,

дето везеше ми нощите

с нежна коприна от облаци перести,

взе си от тъмното пълномощия

и към луната се закатери.



Златното,

дето  ми пълнеше стъпките,

ми натежа, взех да губя и ритъма.

Спъват ме дните  - и вече отстъпвам -

искам да спра - но кой ли ме пита?



Сивото,

дето се  мрежи в косите ти,

с цвят на луна свети и на метличини.

Него не исках, но кой ли ме пита-

мисля обаче, че тъй по те обичам.



Цветното,

дето извира в очите ти,

спуска дъга, в мен прелива се цялото.

В него - все двайсетгодишна - аз тичам,

за да се гмурна в синьото, в бялото...





 

© Венета Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Фери! Да задържиш възможно по-дълго, ако може - докрай, цветното - мисля, че това е основен приоритет в живота Поздрави!
  • Цветното,
    дето извира в очите ти,
    спуска дъга, в мен прелива се цялото.
    В него - все двайсетгодишна - аз тичам,
    за да се гмурна в синьото, в бялото...
    Много ми хареса! До лудост шарено стихотворение с невероятен финал- нежно и цветно! Поздрави!
  • Благодаря, Пламена! Животът е един и може би трябва да се живее максимално цветно - пъстро и шарено,весело, празнично - всеки ден като за последно. Но ние все се стремим да се слеем със сивото ежедневие, да избелваме и дори почерняме сами живота си - дали за по-голяма практичност и удобство, дали от страх да не изгорим като фойерверки. Поздрави!
  • Много цветен стих!
    Хареса ми!
Предложения
: ??:??