17 окт. 2014 г., 21:23
С цветовете на дъгата
рисувам нощта…
Синьото,
дето люлееше дните ми,
тръгна да търси нови метличини.
Аз не ревнувам, не съм любопитна,
не питам защо - но го обичах.
Бялото,
дето везеше ми нощите
с нежна коприна от облаци перести,
взе си от тъмното пълномощия
и към луната се закатери. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация