11 авг. 2017 г., 22:27

С деца на море (ама вкъщи)

903 2 5

Домът ми е порядъчно разхвърлян.
И всичко е прецизно разпиляно -
зад лампата подава се конструктор,
а под кревата свирим на пиано.

 

На масата, удобно настанени,
вечерят банда плюшени мечета;
камиончета със пеещи сирени
кръстосват по невидими шосета.

 

Три чифта омалели панталонки
висят небрежно, сякаш са картини;
бурканчета ни служат за колонки -
зареждаме си нафта с вкус на диня.

 

Леглата – вечно  неоправени,
защото някой все се бори в тях –
чаршафите на топка, неизгладени,
а изпод тях – лудешки весел смях.

 

И къщата наопаки обърната.
Животът бързащ, смешен, разпилян.
Не искам стаи по конец излъскани,
а ден разхвърлян, с радост изживян.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, че хубав безпорядък!
  • Дай Боже, такъв хаос! Много хубаво стихотворение!
  • Прекрасно е, Весела! Да се радваме на живота и на децата! Поздравления за стойностния стих!
  • Любовта е тук, сред смеха и разхвърлените чарша фи. Ден след ден, в игрите и чрез словата редът ще се възстанови. Харесах!
  • Най - красивия безпорядък. Обожавам го. Весело и уютно. Браво!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...