11.08.2017 г., 22:27

С деца на море (ама вкъщи)

896 2 5

Домът ми е порядъчно разхвърлян.
И всичко е прецизно разпиляно -
зад лампата подава се конструктор,
а под кревата свирим на пиано.

 

На масата, удобно настанени,
вечерят банда плюшени мечета;
камиончета със пеещи сирени
кръстосват по невидими шосета.

 

Три чифта омалели панталонки
висят небрежно, сякаш са картини;
бурканчета ни служат за колонки -
зареждаме си нафта с вкус на диня.

 

Леглата – вечно  неоправени,
защото някой все се бори в тях –
чаршафите на топка, неизгладени,
а изпод тях – лудешки весел смях.

 

И къщата наопаки обърната.
Животът бързащ, смешен, разпилян.
Не искам стаи по конец излъскани,
а ден разхвърлян, с радост изживян.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, че хубав безпорядък!
  • Дай Боже, такъв хаос! Много хубаво стихотворение!
  • Прекрасно е, Весела! Да се радваме на живота и на децата! Поздравления за стойностния стих!
  • Любовта е тук, сред смеха и разхвърлените чарша фи. Ден след ден, в игрите и чрез словата редът ще се възстанови. Харесах!
  • Най - красивия безпорядък. Обожавам го. Весело и уютно. Браво!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...