Домът ми е порядъчно разхвърлян.
И всичко е прецизно разпиляно -
зад лампата подава се конструктор,
а под кревата свирим на пиано.
На масата, удобно настанени,
вечерят банда плюшени мечета;
камиончета със пеещи сирени
кръстосват по невидими шосета.
Три чифта омалели панталонки
висят небрежно, сякаш са картини;
бурканчета ни служат за колонки -
зареждаме си нафта с вкус на диня.
Леглата – вечно неоправени,
защото някой все се бори в тях –
чаршафите на топка, неизгладени,
а изпод тях – лудешки весел смях.
И къщата наопаки обърната.
Животът бързащ, смешен, разпилян.
Не искам стаи по конец излъскани,
а ден разхвърлян, с радост изживян.
© Весела Георгиева Всички права запазени