С днешна дата
Престъпникът, най-черният бандит,
от Дявол сякаш, не от Бог омесен,
преследван от закона, мразен, бит,
преди да го осъдят, се обеси.
Жена му сложи траурен воал
и черен кръст пред църквата забоде.
Баща му ревна – ни жив, ни умрял,
за своя син, за своя първороден.
Тръбяха вестникарите за бой –
къде е тук хуманността, къде е?!
И стана мъченик, дори герой
престъпникът... убиецът... злодеят.
Животът вчера... И животът днес...
Което беше право, стана криво.
Тълпата се възправи на протест
да иска с днешна дата справедливост.
Темида беше сляпа като кърт
и сочеше със пръст към ешафода!
Осъдиха пазачите на смърт...
И спа спокойно тази нощ народа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ники Комедвенска Все права защищены
Изпитах поетически оргазъм, докато те четях. Благодаря!
