Sep 25, 2014, 12:56 PM

С днешна дата 

  Poetry » Civilian
4.9 / 15
2414 1 10
Престъпникът, най-черният бандит,
от Дявол сякаш, не от Бог омесен,
преследван от закона, мразен, бит,
преди да го осъдят, се обеси.
Жена му сложи траурен воал
и черен кръст пред църквата забоде.
Баща му ревна – ни жив, ни умрял,
за своя син, за своя първороден.
Тръбяха вестникарите за бой –
къде е тук хуманността, къде е?!
И стана мъченик, дори герой
престъпникът... убиецът... злодеят. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ники Комедвенска All rights reserved.

Random works
  • PRAYER When I wake up in my cold lonely bed I’m searching for your tender skin And I scroll my thoug...
  • I breathe, but I don't feel alive. I cry and my tears are cold. I die, but you can't see my blood. E...
  • Tonight I drink away the pain... Just me and a bottle of wine... Another painkiller for a broken hea...

More works »