30 мар. 2021 г., 08:27

С дъх на носталгия 

  Поэзия
334 0 0
Реших да се разходя из градчето и стихче да напиша след това
за Царевец, за пролет, за небето. Дано да е с мелодия добра.
Преминах през годините нелеки. Надявам се, че вече са назад.
Понасям се по дългите пътеки и нека всеки бъде мой събрат.
Студентските години си отиват. Отиват си годините. Летят.
Ергенската епоха е красива и много хора ще го потвърдят.
Потапям се в моментите приятни: в разходките по моста Стамболов,
в приятелствата топли, необятни; в младежките копнежи за любов.
В началото живеех на квартира... Далече бях от родния си дом,
но всяка вечер пеех на всемира и реех се безспирно мълчешком.
Научих се какво е да обичаш, какво е да прегръщаш любовта,
когато пред очите ти момиче превръща тъмнината в светлина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Все права защищены

Предложения
: ??:??