Mar 30, 2021, 8:27 AM

С дъх на носталгия

  Poetry
459 0 0

Реших да се разходя из градчето и стихче да напиша след това
за Царевец, за пролет, за небето. Дано да е с мелодия добра.
Преминах през годините нелеки. Надявам се, че вече са назад.
Понасям се по дългите пътеки и нека всеки бъде мой събрат.

Студентските години си отиват. Отиват си годините. Летят.
Ергенската епоха е красива и много хора ще го потвърдят.
Потапям се в моментите приятни: в разходките по моста Стамболов,
в приятелствата топли, необятни; в младежките копнежи за любов.

В началото живеех на квартира... Далече бях от родния си дом,
но всяка вечер пеех на всемира и реех се безспирно мълчешком.
Научих се какво е да обичаш, какво е да прегръщаш любовта,
когато пред очите ти момиче превръща тъмнината в светлина.

Обгръща ме ухание любимо и милата картина се върти:
прегръщам те. Отиваме на кино. Ти смееш се на моите шеги...
Немея пред любовната си тръпка! Обичам те, но тръгвам си сега.
Оставям ти последната си стъпка и нека тя те сгрее след дъжда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...