28 июн. 2017 г., 09:13

С едничка чест

1K 4 28

Често Дяволът ме посещава. 
Предлага разни нещица. 
Но аз нали съм си глупачка. 
Все му казвам — Не! Благодаря!

И ето го, след малко вече е при друга. 

Умело ѝ предлага своята „услуга”.
Носа ми после той натрива. 
С пръст ми сочи и ми вика
— Виж я, колко е щастлива. 

А тя, от почивка на почивка. 
Прехвърлили ѝ вече, пет имота,
три коли и автомивка. 

А аз горката, оставам си със пръст 
в устата, да работя за една заплата. 
Но така е. Като не увира ми главата. 
Бедна все ще си стоя, без имоти, 
без коли, почивки. 
Камо ли пък автомивки. 

От заплата до заплата,
държа единствено, 
едничката си чест в ръката...
но какво да правя. 
Такава си избрах съдбата. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...