С едничка чест
Често Дяволът ме посещава.
Предлага разни нещица.
Но аз нали съм си глупачка.
Все му казвам — Не! Благодаря!
И ето го, след малко вече е при друга.
Умело ѝ предлага своята „услуга”.
Носа ми после той натрива.
С пръст ми сочи и ми вика
— Виж я, колко е щастлива.
А тя, от почивка на почивка.
Прехвърлили ѝ вече, пет имота,
три коли и автомивка.
А аз горката, оставам си със пръст
в устата, да работя за една заплата.
Но така е. Като не увира ми главата.
Бедна все ще си стоя, без имоти,
без коли, почивки.
Камо ли пък автомивки.
От заплата до заплата,
държа единствено,
едничката си чест в ръката...
но какво да правя.
Такава си избрах съдбата.
© Виолета All rights reserved.
