Шум на токчета разкъса тишината.
След него трясък на врата.
Една от плочките - разместена и стара,
изпръска с кал красивите крака;
дъждът се сипеше и светеше във жълто,
като изплакан от далечната луна,
така добре се вписваше в декора
на тъжната й роля в този свят.
Притича и се скри в тъмнината,
а нямаше дори чадър,
изглежда бягаше от някой,
или пък търсеше... ...