Шум на токчета разкъса тишината.
След него трясък на врата.
Една от плочките - разместена и стара,
изпръска с кал красивите крака;
дъждът се сипеше и светеше във жълто,
като изплакан от далечната луна,
така добре се вписваше в декора
на тъжната й роля в този свят.
Притича и се скри в тъмнината,
а нямаше дори чадър,
изглежда бягаше от някой,
или пък търсеше... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up