18 окт. 2011 г., 12:25
С какво не заслужих да бъда щастлива
Есен е…
а сякаш е зима.
Вятърът свири,
песен горчива.
Защо не заслужих
да бъда щастлива?
Съдбата ли, Боже,
така отредила…
Лъжовното щастие,
него го зная.
Беше при мене,
нали ме омая.
Затова, че го дирих,
скъпо платих.
И сега лея
тъжния стих…
Есен е…
а сякаш е зима.
Боже, ще бъда ли
нявга щастлива?!
© Лилия Нейкова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Ще бъдеш, ще бъдеш!...
-
Истинската цена на щастието се узнава едва когато то вече е изчезнало.
И нека помним една мисъл на Оскар Уайлд : "Когато сме щастливи, ние винаги сме добри. Но когато сме добри, не всякога сме щастливи". -
Чудесен е стиха ти, мила!
А за щастието- спри да го дириш,
и то ще дойде при теб!
Защото го заслужаваш! -
Красота...
-
Господ е ням... Той мълчи от Небето... потърси си плам - нейде скрит във сърцето... щом пожар разгориш - и от щастие ще засветиш...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
истинската, друг някой не заслужава твоята любов..
сърдечно те прегръщам, с обич...хубав стих.