С какво не заслужих да бъда щастлива
Есен е…
а сякаш е зима.
Вятърът свири,
песен горчива.
Защо не заслужих
да бъда щастлива?
Съдбата ли, Боже,
така отредила…
Лъжовното щастие,
него го зная.
Беше при мене,
нали ме омая.
Затова, че го дирих,
скъпо платих.
И сега лея
тъжния стих…
Есен е…
а сякаш е зима.
Боже, ще бъда ли
нявга щастлива?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
