С какво не заслужих да бъда щастлива

Poetry

1K 0 6

Есен е…

а сякаш е зима.

Вятърът свири,

песен горчива.

Защо не заслужих

да бъда щастлива?

Съдбата ли, Боже,

така отредила…

Лъжовното щастие,

него го зная.

Беше при мене,

нали ме омая.

Затова, че го дирих,

скъпо платих.

И сега лея

тъжния стих…

Есен е…

а сякаш е зима.

Боже, ще бъда ли

нявга щастлива?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

ти носиш любовта в сърцето си, мила Лилия...
истинската, друг някой не заслужава твоята любов..
сърдечно те прегръщам, с обич...хубав стих.

2011-10-24T15:21:08+03:00
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Ще бъдеш, ще бъдеш!...

2011-10-18T14:18:00+03:00
petkonpet (Петър Петров)

Истинската цена на щастието се узнава едва когато то вече е изчезнало.
И нека помним една мисъл на Оскар Уайлд : "Когато сме щастливи, ние винаги сме добри. Но когато сме добри, не всякога сме щастливи".

2011-10-18T14:05:23+03:00
Магинка (Магдалена Рашева)

Чудесен е стиха ти, мила!
А за щастието- спри да го дириш,
и то ще дойде при теб!
Защото го заслужаваш!

2011-10-18T13:55:45+03:00
swee7yy (Мария)

Красота...

2011-10-18T13:21:35+03:00