Oct 18, 2011, 12:25 PM
С какво не заслужих да бъда щастлива
Есен е…
а сякаш е зима.
Вятърът свири,
песен горчива.
Защо не заслужих
да бъда щастлива?
Съдбата ли, Боже,
така отредила…
Лъжовното щастие,
него го зная.
Беше при мене,
нали ме омая.
Затова, че го дирих,
скъпо платих.
И сега лея
тъжния стих…
Есен е…
а сякаш е зима.
Боже, ще бъда ли
нявга щастлива?!
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ще бъдеш, ще бъдеш!...
-
Истинската цена на щастието се узнава едва когато то вече е изчезнало.
И нека помним една мисъл на Оскар Уайлд : "Когато сме щастливи, ние винаги сме добри. Но когато сме добри, не всякога сме щастливи". -
Чудесен е стиха ти, мила!
А за щастието- спри да го дириш,
и то ще дойде при теб!
Защото го заслужаваш! -
Красота...
-
Господ е ням... Той мълчи от Небето... потърси си плам - нейде скрит във сърцето... щом пожар разгориш - и от щастие ще засветиш...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
истинската, друг някой не заслужава твоята любов..
сърдечно те прегръщам, с обич...хубав стих.