С камъче в джоба
Не получих от теб гумичка,
нито упътване, указание някакво
как да изтрия всичко,
свързано с теб. С нас.
Затова още те нося със себе си.
Тежиш като камъче в джоба ми.
В сърцето ми всъщност...
Загнездил си се - май ти е удобно.
Влизаш в съня ми - нечакан,
непоискан, непокорен, изкусителен.
Търся те на ъгъла отсреща,
в бара, в леглото си. Излишно е.
Чувам гласа ти, усещам вкуса
на устните, мечтите. Твоите.
Долавям тръпчивата нотка
на парфюма ти. Вятърът я носи -
от миналото.
Живеем с теб в страхотна симбиоза.
Само че ти не знаеш за нея.
Ти продължи напред с живота си.
А аз останах назад - с камъче в джоба.
20.07.2012г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Петкова Все права защищены
